Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2014 17:53 - Омировите поеми и "Беоулф"
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 2354 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Такъв хубав неделен следобед е най-подходящият момент да започна едно есе, което отдавна ми се искаше да нахвърлям. Предвид темата щеше да му отива и мрачен зимен ден пред камината, но ще се справя с каквото имам. 

Преди известно време бях писал за "Второто Средиземноморие на Европа", кратък текст, в който може би малко прекалено смело сравнявам басейните на Балтийско и Северно море с гостоприемния свят от острови и заливи от Гибралтар до Делтата на Нил. И тогава, и сега ми се струва, че двете "Средиземномория" с много пристанища, около които в определени периоди се настаняват множество малки народи, готови винаги да си търсят късмета по вода, си приличат. Историята на Великата гръцка колонизация или дори на по-ранните микенски и Омиров периоди донякъде napodobqwa тази на "героичния" и викингския период в Севера. И в двете "Средиземномория" групи от малки племенни "царства" или "кралства" с близък език и култура се обединяват в изменчиви съюзи, създават своите тържища и светилища, а полутърговските им и полупиратски флотилии се дебнат из плитчините. Земята най-често не им стига или е бедна и това ги тласка на все по-далечни плавания както за плячка, така и за основаване на нови колонии. За скандинавците от ранното Средновековие Дъблин е това, което е била Масалия за архаичните гърци. 

И двата големи басейна стават люлки на големи култури (направо на цивилизации), от които до днес оцеляват концепции, институции и впечатляващо изкуство. Ясно е какво дължим на гърците - политиката, философията, много театър, поезия, митове, храмове и статуи. По-малко популярен факт (поне из Южна Европа) е, че на ранните скандинавци дължим един завършен код на поведение (все още популярен из северните страни и свързан със скриване на емоциите), концепции за лична лоялност, разчитане на собствените сили, неумолимото влияние на Съдбата с главно "с" (всичко това би могло да се сметне за началото на самобитна философия, но е разпръснато в разнообразни източници, от които никой не е извлякъл система), навигационни техники, типове дървообработване, архитектурни и корабостроителни прийоми, които все още са жизнени например в Норвегия - и, разбира се, отново много поезия, както и прелестни изделия от сребро и злато. 

Това, на което искам да се спра сега, са приликите, които ми се струва, че намирам в Омировия епос и в англосаксонския "Беоулф". Не става дума за близост в стхосложението (такава няма поради огромното езиково различие), а за дълбоки идеи, изразявани по нееднакъв начин, но с удивително близко съдържание. Няма да си служа с цитати, защото и Омир, и "Беоулф" в момента не са ми под ръка. Или ще ми повярвате, или ще се наложи да се върнете към класическите поеми (а това само би ме накарало да се радвам за вас). 

1. Насилието 
То е неизбежно. То е всекиднекидневие, част от това да си жив, особено за царе и вождове. Те неизменно са воини. И в "Илиада", и в "Одисея", и в "Беоулф" (пък и в други стари германо-скандинавски текстове) насилието освен всичко друго поражда самото себе си. Възпроизвжда се в цикъл от едва ли не предопределени, предвидими вендети. Волята на гръцките богове или на Мойрите (тоест на Съдбата, схващана в смисъл, близък до германо-скандинавския) кара Парис да отвлече Елена, а това подпечатва участта на Троя. По същия начин всички опити за помирение между старите, вече традиционни противници - датчани и хедобарди - в "Беоулф" са предварително обречени. Не само междуплеменните сблъсъци, но и измените вътре в рода са печално предвидими. Агамемнон ще загине от ръката на жена си, точно както датският принц Хредрик не може да не падне от оръжието на братовчед си Хродулф. Мойра. Wyrd. 

2. Неизменната съдба, смъртта и славата
А тази Мойра, Wyrd или Участ е неумолима. Всеки има свой жизнен срок и му предстои онова, което дори боговете (или мъдреците) най-много биха могли да предскажат, но не и да предотвратят. Изходът за всички е един и същ, въпросът е само как ще бъде посрещнат - дали в героична поза или в страх и позор. Докато човек още не е усетил над себе си крилата на Tанатос (или още не е fey, обречен, казано по беоулфовски), той може и е длъжен да надминава себе си. Германо-скандинавските текстове всъщност почти не обещават Валхала: много от тях, вече повлияни от християнството или носещи присъщ северен скептицизъм, говорят само за гроба, а не за идващото след него. Елисейските полета също не са точно онова, на което мъртвият гръцки герой може да се надява. Има известна прилика между думите на Ахил, който решава да загине славно вместо да живее в позор, трезвото предупреждение от т. нар. "Проповед на Хротгар" в "Беоулф" и рецептата за чисто метафорично безсмъртие от "Словата на Високия" из Старада Еда: след нас остава само името. Само славата. Другото е куршум - и след куршума червей. Това е толкоз просто и логично...

3. Морето - заплаха и възможност 
За да стигнат Троя, гърците трябва да принесат Ифигения в жертва. За да се прехранват по пътя, трябва да превземат градове. Флотът им е пиратски. Това не пречи на Еол, Менелай, Одисей и Телемах да говорят с неприязън за "пирати" и "варвари". Един вид - когато ние плаваме и грабим, това е в реда на нещата. Но всеки който слезе на нашия бряг, за да граби, е пират и варварин с нечовешко лице. Разликата между добро и зло, между пиратство и подвиг е съвсем условна. Впрочем, това би потвърдил и съвсем класически автор като Изократ - според него справедливо е да помагаш на приятелите си и да вредиш на враговете. Свикнали сме да гледаме на подобни мисли като на мраморна Античност, когато идват от красноречив елин - и като на проява на мрачен варварски дух, когато идват от намръщен скандинавски скалд. Първият въпрос, който датският крайбрежен страж си задава, виждайки дружината на Беоулф да изтегля лодката си на брега, е дали новодошлите не са пирати. За щастие, те не са и това ги прави желани гости в дома на датския господар. Което не пречи на англосаксонския поет няколко стиха по-назад непринудено да възхвалява датския родоначалник, че е, буквално: "изтръгвал пейките" изпод вражеските бойци от много племена и народи. Морето е като международния бизнес - в него плават доста акули. 

4. Дружба и съюз 
В еднакво несигурните светове на Омир и Беоулф всеки трябва да има твърди приятели. Не само враждите и вендетите, но и дружеските отношения се наследяват и спазват. Или поне такъв е идеалът. Без да желая да профанизирам високата тема, това са ценности, днес популярни главно сред мафиотски кланове. Разбира се, без добрата литературна обработка и без постоянството на епическите герои. В крайна сметка, Марио Пузо не е Омир. Когато Атина се преструва на Ментор пред Телемах, тя напомня на Одисеевия син добрите отношения между бащите им. Когато на свой ред Беоулф се представя пред Хротгар, старият датски владетел си пропомня, че някога е спасил живота на Беоулфовия баща. Не само Ланистърите плащат своите дългове. 

5. Гостоприемство и щедрост 
Гост вкъщи - Бог вкъщи. На госта се полагат не само храна, питие и място край огъня, но и скъпи подаръци. Но отново - според ранга и подвига. По-сериозни от мен автори са писали за културата на дарообмен в примитивните аристокрации, за направо разточителния потлач, постоянно устройван от вожда на неговите гости. В англосаксонските текстове много се говори за щедрия крал, който често дава пирове и чупи златни гривни на късове, които сетне раздава на дружината си. Колкото повече злато, толкова повече вярност към вожда. Някои неща са вечни. Беоулф също получава прекрасни дарове - златоткано знаме, стоманена ризнца, масивни златни гривни и хубав железен меч. Това не са дарове за случаен гост - за такъв би стигнал и обикновен рог за свирене (или пиене). Някой може да си припомни и "хранените хора" на владетелите на Първото българско царство, особено ако си направи труда да прочете разказа за скалда Тормунд и тлъстините около сърцето му, натрупани на кралската трапеза. Сега да се върнем при моделните гърци: всеки може да си даде сметка, че само от подаръците на Алкиной и феакийската община Одисей пак си покрива разходите за пътуването до Троя и обратно. 
От друга страна, гостът не бива да бъде нежелан или нагъл. Смърт чака женихите на Пенелопа не само защото са я задиряли, а и защото немилостиво са подложили Одисеевите стада на изтребление. По същия начин се отнася фризийският вожд Фин към датските нежелани гости в дома си: затваря входовете и започва да ги избива. 

6. Смирение, гордост и празни приказки 
Не на всеки е дадено да говори пред събраните царе и вождове. Гръцкият Терсит и датският Унферт ще направят най-добре да си държат езика зад зъбите, когато пред тях са застанали по-добри мъже - не само ниският произход, но и липсата на героичен стаж налагат мълчание на всеки недобре дошъл в обществото на крале и кралски синове. У Омир, както казва коментаторът, дори свинарите са божествени, така че слугата, ако е верен, има право да говори. Има условия, при които персонажите си издействат правото да казват важни неща. Комбинацията от произход и дела е особено подходяща. Същевременно на истинския герой съответства да се хвали умерено. Литотата, смаляването на собствените собствените заслуги, е признак за благородство. Беоулф често казва с възхитителна сдържаност, че смята себе си за "не по-лош" от други воини или вместо открито да заплашва, простичко обявява "ще видим какво ще стане" - и то винаги по Божия воля. Обикновено тази прикритост на героичните възможности предвещава победа за благородния храбрец. А надали има по-голямо самоомаловажаване от цялостния фалшив образ на Одисей. Той не просто смалява делата си, а направо крие кой. Богинята дори променя външния му вид, така че никой не може да разпознае царствения мъж в облика на дрипав просяк. Когато времето за разкриване дойде, вместо Одисей ще говорят безпогрешните му стрели. За Беоулф по същия начин говори не езикът му, а откъсната лапа на чудовищния му враг.

7. Чудовища и герои 
Няма герой без чудовище. Героят е призван да освободи земята от нечовешки създания, които няпомнят първичния хаос, злото на първичната нощ. Полифем и Грендел са една и съща нечиста сила, людоеди, които биват надвити и оскатени - но докато Каиновият потомък Грендел не говори и се движи в постоянна сянка, така че е победен със свръхчовешка сила, то циклопът Полифем не само говори, ами си позволява дори ехидство, така че в края на краищата е сразен с хитрост. Всекиму - своето. Може би гръцките чудовища по-често са кошмари на ума - Едиповият Сфинкс дори задава гатанки, но все пак и Сигурдовият дракон Фавнир казва няколко зловещи думи, когато мечът на героя пронизва черното му сърце (за разлика от немия змей, духа на пркълнатото злато в могилата, който предизвиква гибелта на Беоулф). 

Далеч съм от мисълта, че правя революционни открития. По тези теми е писано много. Германо-скандинавските и гръцките героични традиции са сравнявани неведнъж, при това на много повече пространство, от забележителни автори. Примитивният воински аристократизъм може би е един и същ навсякъде (особено с неминуемите размисли за смъртта, дълга и славата). За мен просто е въпрос на личен интерес да изложа, макар и съвсем популярно, още една прилика между двете "Средиземномория". Надявам се четивото да е било приятно.



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. skotadix - Абсолютно съгласен...
21.07.2014 14:02
Все пак става дума за родствени индоевропейски народи, но фолклорът си е интернационален...Гърците са проводник на старата семитска култура...А германските народи на тези източни народи, с които са контактували в Северната си родина...Лично на мен германските епоси ми допадат повече, военната демокрация е по-ясно изразена там от т.нар. Демократични гърци...
цитирай
2. mglishev - И едните, и другите
21.07.2014 15:18
са ми на сърце, Одисей и Беоулф са ми еднакво интересни :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624381
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата