Ако разгледаме по-внимателно най-новите данни за ръста на общия брой на заболяванията от COVID-19 и смъртните случаи, причинени от вируса, правят впечатление съществените разлики в броя на смъртните случаи в различните страни. И то не в проценти, а в пъти. Какво би могло да обясни тези очевидни факти?
Какво е обяснението на този феномен?
Според Световната здравна организация (СЗО) този показател се влияе от фактори като
-възраст на пациентите,
-ниво на медицинска помощ и - не на последно място
- брой на извършените тестове.
В действителност броят на откритите случаи, включени в статистиката, оказва значително влияние върху публикуваните данни, включително смъртността. В някои страни коронавирусен тест се провежда дори за онези хора, които са починали на пръв поглед от други заболявания.
Ето и частична статистика на смъртните случаи на милион жители към 24.03.2020:
-
Италия 124.16
-
Испания 78.05
-
Иран 25.39
-
Нидерландия 20.72
-
Франция 19.92
-
Великобритания 7.02
-
САЩ 3.21
-
Южна Корея 2.54
-
Германия 2.48
-
Китай 2.36
Фактор № 1: Брой на извършените тестове
В Италия средната възраст на регистрираните с диагноза “коронавирус SARS-CoV-2” е 63 години. В Германия той варира около 45 години. Възможно е това да се дължи на факта, че в Италия много по-малък брой млади хора с леки симптоми на заболяването са направили тест за коронавирус, отколкото в Германия. Следователно те не са били взети под внимание при съставяне на статистическите данни. А това от своя страна увеличава смъртността, тъй като остава видим само върхът на айсберга - пациенти с тежки симптоми.
Освен това, според италианския вестник Corrierre della Sera, в Италия по всяка вероятност твърде голям е не само броя на неотчетените случаи на инфекция, но и броя на смъртните случаи, които не са причинени от коронавирус. В Южна Корея може да се наблюдава абсолютно противоположен подход: там има направени много повече тестове за “коронавирус” отколкото в повечето други страни, а смъртността е изключително ниска.
Фактор № 2: Средна възраст на населението
Средната възраст на населението в дадена страна би могло да играе определена роля. Възрастните хора са особено изложени на риск от коронавирусна инфекция. Опасността се усилва от хроничните им заболявания и като цяло отслабената имунна система. Възрастните хора безспорно са изложени на риск, дори когато става въпрос за заразяване с най-традиционни инфекциозни заболявания.
Този фактор обаче не може да обясни разликите в смъртността между Германия и Италия, тъй като възрастовата структура на двете страни е приблизително еднаква. През 2018 г. средната възраст на германците е била 46 години, на италианците - 46,3 години.
Този показател е по-вероятно да играе роля при определяне на смъртността в Африка. В страните южно от Сахара, където средната възраст на населението е значително по-ниска. Например в Мали, Чад и Демократична република Конго тя е около 16 години.
Фактор № 3: Начало на епидемиите
Друго възможно обяснение за различните нива на смъртност може да бъде времето на началото на рязкото разпространение на коронавирус. В Италия и Испания, които са поразени от епидемията много по-сериозно от Германия, тя избухна по-рано. И тъй като минава известно време от момента на заразяване с вируса SARS-CoV-2 до смърт от причинената от него пневмония, смъртността вероятно ще се увеличи до края на епидемията.
Някои специалисти смятат, че епидемията в Германия все още не е достигнала своя връх. Ако това е вярно, вероятно страната я очаква увеличение на броя на смъртните случаи.
Фактор № 4: Ниво на медицинска помощ
Но най-важното в ситуацията със справянето с бързото разпространение на епидемията е състоянието на системата на здравеопазването, както и способността й да запази броя на заразените да нараства експоненциално.
Свързването на тежко болни пациенти с апаратура с изкуствена вентилация на белите дробове може да намали броя на смъртните случаи. Следователно достатъчния брой места в интензивните отделения, където са настанени пациенти с необходимост от спешна помощ, са от решаващо значение.
Ако националните здравни системи са претоварени от рязкото увеличение броя на заразените, е почти невъзможно да се предотврати смъртта на пациенти, които практически не е възможно да получават необходимите грижи и лечение.
Сравнявайки Германия с Италия, може да се види, че разликата в броя на леглата в отделенията за интензивно лечение е огромна. В Италия с население от около 60 милиона души в началото на епидемията те са били 5 хиляди. В Германия, където живеят близо 80 милиона души, има около 28 хиляди места в отделенията за интензивно лечение. А сега се предприемат всички мерки за удвояване на този брой възможно най-скоро.
В другите страни броят на леглата в отделенията за интензивно лечение, като се вземе предвид общият брой на жителите, варира доста. Така Германия разполага с 28 места на 100 хиляди души, в САЩ - 34, в Италия - 12, в Испания - 10.
Прави впечатление също обаче, че в Южна Корея, която благодарение на масовите тестове и строгите ограничения постигна значителен успех в овладяването на епидемията, има само 10,6 места в отделенията за интензивно лечение на 100 000 души.
Успехът на Южна Корея в борбата с коронавируса се обяснява на първо място с факта, че строгите карантинни мерки, въведени от правителството на страната, позволиха да се запази кривата на инфекциите от експоненциален растеж на ранен етап. Общият брой на регистрираните инфекции там все още не надхвърля 10 хиляди. За сравнение, в Италия броят на случаите надхвърли 80 хиляди, в Испания - 64 хиляди.
Докато пандемията продължава, броят на случаите и смъртните случаи в различните държави, а и континенти ще се различава значително. Повече или по-малко точни статистически данни и особено надеждни данни могат да бъдат получени само след като пандемията приключи.
В заключение като материал за размисъл може да се добави и един друг /засега вероятно умишлено премълчаван/ фактор - нивото на държавността в съответната страна. Страните от бившия соцблок, въпреки разгромените и хаотични работещи в някои от тях икономики, по традиция все още разполагат с установени системни организационни структури в здравеопазването, както и с медицински кадри,също все още относително ненапълно покварени от т.н. пазарен подход в здравеопазването. Вероятно този е и основния влияещ фактор, както и съчетаването му с все още отговорните морални схващания на специалистите от всички нива на медицинския клан по отношение дълга и отговорността им спрямо обществото и нацията.
В края на краищата е възможно да се окаже, че последният фактор е решаващия.
С някои вметки от https://www.dw.com/ru/.
И за оптимистичен завършек - пандемична музика от ACCEPT:
:)))
:)))
СЗО е есенцията на пандемичните вирусологични конспирации ...
Ми що да се окайвам за пропуска си. Нали ти го отбеляза !!! Само пропусна Вова...
"Тишината успокоява, музиката лекува."
ПП. Сентенцията е на покойната ми баба Екатерина Хрисафис.
Не за друго, щото някои не могат да я понесат.
:)))
31.03.2020 23:14
Обичам да поучавам по-младите блогъри и прилагам линк с постинг за поучение:
http://planinitenabulgaria.blog/muzika/2020/03/30/poslednata-otsechka-ot-zemniia-pyt.1703173
31.03.2020 23:16
На ЕС не може да се разчита, само на държавите с най-добрата медицина и най-високите технологии. Популистите в правителството при такава помощ от кеф по малко неволно се нафекалиха...