Аз не знам дали хармонията е в това да си част от този свят и неговото време, или да вървиш срещу него – не знам кое е алтернативата. И двете важат. Не можем да се абстрахираме от епохата, в която живеем, но вътрешно ни се иска да сме срещу течението, за да не ни погълне… Посоката, в която е тръгнал светът ни показва, че ще напуснем тази планета, ако продължаваме да я рушим… Абсурдът е, че никой от нас няма желание да я напуска, а сме част от този процес.
* * *
Взирайки се през прозореца към света отвън
Чудейки се дали Майката Земя ще оживее
Надявайки се, че човечеството ще спре да злоупотребява с нея, някога
След всичко, там ще останат само двама от нас
И тук ние се борим за собственият си живот
Гледайки как цялата история се повтаря отново и отново
Аз съм просто мечтател, мечтая от сега
Аз съм просто мечтател, който мечтае за по-добри дни
Виж как слънцето залязва, както прави всеки от нас
Надявам се зората да донесе песен
По-добро място за тези,които ще дойдат след нас
Аз съм просто мечтател, мечтая от сега
Аз съм просто мечтател, който мечтае за по-добри дни
Твоят връх е може би Бог или пък Христос
За мен обаче, това няма голямо значение
Ако не си помагаме един на друг, то значи няма да има надежда за нас
Живея в сън от мечти
Аз съм просто мечтател, мечтая от сега
Аз съм просто мечтател, който мечтае за по-добри дни
Ако само можехме да намерим спокойствие
Това щеше да е прекрасно, ако можехме да живеем като едно цяло
Тогава целият този гняв, омраза и тесногръдие щяха да изчезнат
Аз съм просто мечтател, сънувам живота си
Аз съм просто мечтател, който мечтае за по-добри дни
Аз съм просто мечтател, който търси своя път…
Може би хармонията e по пътя ни срещу вятъра и очакваната от него топла милувка, усещането за движение, свобода...
И човека, и природата, и цялата планета се нуждаят от любов и доброта, от светлина и топлина ... много трудно е обаче да се открие равновесието по тънката нишка към хармонията...
Може би хармонията e по пътя ни срещу вятъра и очакваната от него топла милувка, усещането за движение, свобода...
И човека, и природата, и цялата планета се нуждаят от любов и доброта, от светлина и топлина ... много трудно е обаче да се открие равновесието по тънката нишка към хармонията...
Докато Човекът се изживява, като "венецът на Природата" и не смири малко егоизма и егоцентризма си; докато не погледне с очите на една от "брънките", и то не най-важната, на тази Природа и на тази Земя; докато не промени отношението си, то наистина нишката към хармонията ще бъде тънка, дори мога да кажа...почти скъсана!
Жалко, че технологиите ни научих само на бездушие и егоизъм.
Докато Човекът се изживява, като "венецът на Природата" и не смири малко егоизма и егоцентризма си; докато не погледне с очите на една от "брънките", и то не най-важната, на тази Природа и на тази Земя; докато не промени отношението си, то наистина нишката към хармонията ще бъде тънка, дори мога да кажа...почти скъсана!
Жалко, че технологиите ни научих само на бездушие и егоизъм./
Ако попитаме зло-вършещият - какво върши, то неговият отговор ще бъде, че прави правилното!
Трябва по често в дните си да задаваме този въпрос:
- Какво правя? Ако последва въпроса : - Защо?, то тогава ние знаем отговора ... :))
Докато Човекът се изживява, като "венецът на Природата" и не смири малко егоизма и егоцентризма си; докато не погледне с очите на една от "брънките", и то не най-важната, на тази Природа и на тази Земя; докато не промени отношението си, то наистина нишката към хармонията ще бъде тънка, дори мога да кажа...почти скъсана!
Жалко, че технологиите ни научих само на бездушие и егоизъм./
Не, Уважаема! Така мислим по наш'те дължини!;)
Докато Човекът се изживява, като "венецът на Природата" и не смири малко егоизма и егоцентризма си; докато не погледне с очите на една от "брънките", и то не най-важната, на тази Природа и на тази Земя; докато не промени отношението си, то наистина нишката към хармонията ще бъде тънка, дори мога да кажа...почти скъсана!
Жалко, че технологиите ни научих само на бездушие и егоизъм./
Не, Уважаема! Така мислим по наш'те дължини!;)