Даряването на органи не е сред дискутираните теми в японското общество, а нивата на донорство са много ниски в страната на изгряващото слънце. Това се дължи на факта, че в японската култура телата следва да бъдат кремирани непокътнати. Законите в страната също не стимулират даряването на органи. А много хора, сред които и деца, чакат трансплантации, които така и не се случват.

Преди 5 години една рекламна агенция стартира кампания, с която цели да обърне вниманието на обществеността към проблема с донорството и с детските трансплантации в частност. В основата на кампанията е проектът на дизайнерите Акира Сузуки и Того Кида, наречен „Втори живот за играчките“.

А какво представлява проектът? Всеки от нас си спомня тежкия момент, когато любимата играчка губи крак, ръка, око или дори глава. И опитите ни да я възстановим някак с части от други счупени играчки. Именно това решават да направят и дизайнерите от компанията Dentsu – съживяват скъсани плюшени животни-играчки, като им пришиват части от друго плюшено животинче.

С помощта на неправителствена организация в подкрепа на донорството и на майстори на плюшени играчки от цял свят, слонче се сдобива с нов хобот, зайче с ново ухо, конче с нов крак. Също като в живота, Акира Сузуки и Того Кида търсят перфектното съвпадение между донора и получателя. „Не искахме да крием замяната; искахме да покажем, че има трансплантация, защото това всъщност е идеята. Но наистина внимавахме много играчките да изглеждат естествено, а не странно“, споделят дизайнерите и допълват „В Япония съществува традицията `кинцуги`. Това е начин да поправиш счупени съдове и прибори като за слепване на счупените части се използва разтопено злато. Идеята е да цениш и обичаш поправения съд като нещо дори още по-красиво от това, което е било преди счупването“.

Кампанията има огромен успех и предизвиква разговори по темата за донорството в японското общество. Днес тя вече е приключила, но е вдъхновила нова кампания, „Втори живот за дрехите“, в която на скъсаната дреха се пришива част от друга дреха, отново като метафора за донорството. А на уебсайта на „Втори живот за играчките“ все още може да бъде видяно посланието на кампанията - „играчките, на които е вдъхнат нов живот чрез специална операция, са метафора за трансплантацията на органи, която свързва житейски съдби.“

Никой не знае в кой момент и при какви обстоятелства ще напусне този свят, а и невинаги има възможност да даде съгласието си за донорство. Често съдбовният отговор е в ръцете на опечалените близки, които трудно се съгласяват да дарят органите на починалия. Сравнена с останалите страни от Европейския съюз, България заема последно място по брой трансплантирани хора, на милион население. Това е и една от причините, нуждаещите се да търсят спасение в чужди държави. А българите, които живеят с надеждата за втори шанс чрез трансплантация са над 1150.