Този, който поема кормилото на управлението, трябва да се грижи за обществените, а не за частните си дела, трябва да мисли само за общото добро; той не трябва да отстъпи дори на един пръст от законите, на които сам е създател и пръв изпълнител; трябва да следи за неподкупността на всички длъжностни лица и на съдиите; той е винаги пред очите на всички и като спасителна звезда може да носи спасение за човешките дела със своите чисти нрави или пък като смъртоносна комета може да докарва най-страшна гибел. Пороците на обикновените хора или не се забелязват, или пък не стават известни на мнозина. Но царят заема такова положение, та и най-малкото му отклонение от почтеността се промъква веднага като заразителна чума в живота на мнозина. Голямото богатство на владетелите обикновено ги отклонява от правия път. Колкото повече имат около себе си наслади, слободия, ласкателство и разкош, толкова по-усърдно трябва да се стараят и повече да внимават, за да не сбъркат и да отстъпят от своите задължения… Владетелите предоставят всички грижи на боговете, а те самите се грижат да допускат при себе си само такива хора, които знаят да говорят единствено приятни неща за ушите, за да не засегне някакъв смут душата им.

- Какво ли да припомня за царедворците? Няма нищо по-раболепно, по-робско, по-глупаво, по-просто от тях, макар че искат да бъдат първи във всичко.

- И така на въпроса: щастието обича не много разумните, обича и смелите, за които приляга поговорката: зарът е хвърлен. А мъдростта прави хората плахи и затова вредом виждате мъдреците да живеят в бедност, в глад и нечистотия; виждате ги пренебрегнати, безславни и ненавиждани. Към глупавите се стичат парите, глупавите се издигат в държавното управление и изобщо процъфтяват по всякакъв начин.

- Най-после всички, които се готвят да си поживеят по-приятно и по-весело, най-напред изгонват мъдреца и са готови да приемат каквото и да било животно вместо него. Изобщо, където и да се обърнеш — към папи, князе, съдници, чиновници, приятели, врагове, към най-значителните и към най-незначителните, всичко се върши чрез налични пари, а понеже мъдрецът мрази парите, всеки старателно го избягва.

никой не е отнесъл парите и палатите на онзи свят. Хубавото живеене не е въпрос на пари, а на гледна точка. То май не е въпрос и на глупост, а на зобиране от малки..имаш ли пари, имаш всичко..да!, ама не!..

Тъжно е как хората губят себе си, потопени в света на парите. Болезнено е да осъзнаеш, че мозъкът ти е промит от мислите за новите дрешки, готината кола или скъпата ваканция. Изкуство е да имаш много и да оценяваш малкото.

"Изкуство е да имаш много и да оценяваш малкото."
Достатъчно е, да имаш себе си..
Можеш да си купиш къща, но не и дом, дом в който да бързаш да се прибереш, да ти е уютно и хубаво. Можеш да си купиш най-луксозното и голямо легло, но не и сън. Можеш да платиш за тяло, но не и за любов. Прегръдката, погледа, усмивката, целувката идват от душата..
Преди време имах един приятел, който твърдеше, че събирал пари за здраве..как може да си купиш здраве с пари?! Лекарства да, но здраве?
Да, живеем в един материален свят, но материята и душата трябва да са едно цяло, за да се чувства човек удовлетворен. : ) И да, мъничките неща топлят.
Хубав и усмихнат ден..втора смяна на работа съм и времето ми за нет свърши..но ми беше приятно..:)