Днес се навършват 140 години от рождението на големия български сатирик, драматург, поет, преводач и журналист Димитър Подвързачов.
Подвързачов е роден в Стара Загора. Баща му умира още преди той да се е родил, а малкият Димитър има тъжно и тежко детство. Учи в Хасковската гимназия, която не успява да завърши поради липса на средства. През 1909 г. започва да работи като редактор в хумористичното списание „Оса“, а през 1914 г. – в списание „Смях“, където успява да привлече едни от най-талантливите писатели и поети за времето – Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Йордан Йовков, Христо Ясенов, Николай Райнов и др.
Димитър Подвързачов си сътрудничи с множество вестници и списания. Работи като драматург към Народния театър. Заедно с Елин Пелин е редактор на детския вестник „Пътека“. За първи път издава свои стихове през 1898 г. Прави редица преводи, главно на руските класици.
Нека си спомним за майстора на фейлетона и афоризмите с няколко негови цитата:
- За нас, българите, във всички области, има една обща характеристика: муха, която живее със самочувствието на аероплан.
- Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора. В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва.
- Да се възхищаваш от себе си! Това е неоценим човешки атрибут, едничкото качество, което отличава човека от животните… като го прави смешен пред тях, разбира се.
- Ненавиждам тълпата — дори ако се състои от мобилизирани мъдреци.
- Слава Богу, вече не звъни така зловещо и страшно, както преди, безответният въпрос на Отца Паисия: — Поради что се срамиш да се наречеш болгарин? — Аз знам вече поради что, велики отче, и ако ти беше сега жив, навярно и ти сам щеше да се срамуваш — и нямаше да ме питаш…
- Капацитет — човек, който иска да бъде капак на всичко.
- Министерство — мина за облаги от държавата.
- В борбата между две истини – истината винаги е някъде вън от тях
- Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на хората е, че те не са нито съвсем лоши, нито съвсем добри.
-Няма положение без изход: всичко се нарежда, само че по някой път зле.
- Фейлетонист! Какво печално поприще! Цял живот да стоиш настрана от живота, заврян в някой кът в долния етаж на вестника, и оттам непрекъснато да мърмориш като свекърва!
- Животът е тъй глупав и безсмислено жесток, че ако човек остане напълно нормален, би го живял с голяма мъка. Затуй всеки безсъзнателно се стреми към лудостта: един се предава на религия, друг — на богатства, трети — на хазарт, на политика, на изкуства… бързо и неусетно се побъркват, но пък блаженстват до гроб.
