Има една категория филми, които могат да бъдат наречени „малки бисери“. Около тях не се шуми много, минават някак под зрителския радар, но всъщност предлагат изключително смислено и качествено кино. Такъв е и „Всичко мина добре“- най-новият филм на добре познатия ни френски режисьор Франсоа Озон. Лентата е създадена по автобиографичния роман на писателката Еманиюел Бернхайм, която пише сценариите на още два филма, режисирани от Озон: „Басейнът“ (2003) и „5х2“ (2004).

„Всичко мина добре“ разказва историята на 85-годишния Андре, колекционер на изкуство и човек на живота, който преживява инсулт и остава частично парализиран. До него са дъщерите му Паскал и особено Еманюел, която пренебрегва всичко останало, за да бъде почти неотлъчно до баща си. Обезверен и категоричен, че „да оживееш не значи да живееш“ Андре моли Еманюел да му помогне да сложи край на живота си. Ще изпълни ли дъщерята тази молба или ще се опита да го разубеди? А може би отчаянието на бащата е временно и той все пак ще се откаже от това толкова тежко за децата му свое решение?

Под режисурата на Франсоа Озон пред зрителя бавно се развива една прочувствена и дълбоко трогателна семейна история. Трогателна, но тиха, лична, без излишни патос и емоция. Дори обратното, Озон си позволява лека доза хумор и сарказъм.

Филмът на Франсоа Озон разглежда въпроса за асистираното самоубийство, за правото да си отидеш с достойнство, за ролята и чувствата на най-близките когато човек вземе подобно решение, за бюрократичния и емоционален път, който трябва да изминат зазедно. Това е и филм за обичта между един баща и неговата дъщеря. Обич, която се изразява в спомените, в опита да разбереш и уважиш желанието на другия, в доверието.

В ролята на циничния, егоцентричен, почти непоносим, но също така жизнен и някак неустоим баща, Андре Дюсолие дава един брилянтен урок по актьорско майсторство. Той е подкрепен от прекрасната игра на Софи Марсо.

Макар да няма рев, истерии и крещене, под воала на методичното, сурово и почти документално представяне на развиващата се семейна драма, бушуват чувства, страдание и емоции, които разтърсват със своята тишина и дълбочина.

„Всичко мина добре“ е част от програмата на кино-литературния фестивал CineLibri и може да бъде гледан до 7 ноември включително само в онлайн изданието на фестивала в платформата Нетера.

но ще кажа няколко думи. Филма не съм го гледала, няма и да го гледам. Не съм съдница, но тези които посягат на живота си, за мен са чиста проба егоисти. Да, лесно е човек да си отиде, да се отърве..струва само няколко минути агония..ами за тези които го обичат?! Какво струва за тях?!
Прекрасен ден, Валеска..: )

е тежък за гледане, но аз ще поема риска, иначе си падам по психотрилъри : ). Благодаря за презентацията и хубав ден: )!

Сериозен прочит на вечната тема - за или против смъртта като избавление.

Подобни проблеми се разглеждат във филма, чийто линк поставих в заглавието.
Филма е от 2011г. и е дело на Исландия и Дания. Казва се "Вулкан". Отново европейско кино.
Аз го открих преди около месец. Малко е муден, като действие; малко е сив и тегав за гледане, но навежда наистина на доста размисли.


Когато портиерът Ханес се пенсионира, единственото нещо, което остава, е празнота. Той няма приятели, а отношенията със семейството и съпругата му не се развиват. Трудна ситуация ви кара да преосмислите отношението си към живота, за да помогнете на любимия си.
„Вулкан” е любовна история от страната на брачния живот за 67-годишен мъж, който е принуден да се справи с веднъж направените избори и с трудностите на настоящето, за да се срещне с бъдещето.

Тонсън, благодаря ти за филма!

Ще се гледа! Темата е повече от интересна!
Поздрави!

Темата е много лична, всеки може да си прави собствен избор, но ако човек се мъчи, какъв е смисълът да живее...
Свекървата на една позната беше в старчески дом в Нидерландия, където предполагам добре ги гледат, там бедни хора няма. Така е направена социалната система, че не може да изпадне холандец под един минимум. Жената беше над 90 годишна, с акъла си и нелошо здраве, но вече се чудела защо Господ я държи още на земята... Спряла да се храни и си отишла по собствено желание. Не можеш насила да накараш някого да живее.