Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2023 09:30 - Хуманизъм и разум, Хелиана Стоичкова
Автор: heliana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 425 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Погледът ми се спря на идеята за хуманизма като нов световен ред и това ме провокира да задам няколко семпли въпроса непремислени и необуздани от това, което последва като разкритие. Защото най-хубавото нещо, което може да ни се случи е да срещнем нещо, което осмисля задаването на въпроси и търсенето на отговори. Нещо, което предлага нов прочит на стари неща, които сме си мислили, че познаваме достатъчно добре и внезапната изненада от гледната точка събужда разума и го кара да влезе в един танц приличаш на тангото. Една крачка назад към старото добре познато и добре забравено и крачка напред, даже две, към новото, което е предизвикващо, провокиращо и разбуждащо сетивата. Но нашата цел не е да си правим комплименти, колкото и това да е приятно. Нашата цел е да преосмислим битието по такъв начин, че винаги да вървим напред с подобрената версия на разбиранията си. С подобрената версия на себе си.

Когато говорим за хуманизъм ние в по-голяма степен мислим за човеколюбие. Ние повече мислим за възможността да се наслаждаваме на живота. Всеки един от нас да има правото да се стреми към своето собствено щастие и благоданствие в един хармоничен и облагороден свят, в който естественият механизъм на природата да е овладян по такъв начин, че да не пречи на тези наши стремежи. Противоположен на нихилизма, който принизява човешката стойност и интегритет до върховите степени и противоположен на мизантропията, която е загубила вярата в човека, хуманизмът прилича на една утопична идея, която си играе с надеждите и представите човешки по такъв начин, че успява да представи света като едно райско място, в което е привилегия да се появиш. Подарък е, че си роден и най-голямото щастие е просто да се наслаодаваш на живота, който ти е даден.

И не малко хора в човешката история са се опитвали да опишат своята представа за идеалният свят. Тези представи винаги стигат до утопията и винаги остават неосъществени поради своята първична и изконна противоположност на това как света е устроен. А утопиите представени и описани до момента са хиляди. Като започнем от Държавата на Платон, едноименната книга на Томас Мор и стигнем до ден днешен. И винаги, когато човекът е започвал за мечтае за отявлени хуманистични ковцепции се е стигало до осъзнаването им като невъзможни. Темата за справедливостта и проблематиката около назоваването на справедлиността в Държавата до ден днешен е предмет на осмисляне. В дъполнение трябва да признаем, че самата идея за справедлиността изисква нечии права да бъдат нарушени. Защото винаги ще има такива, които не разсъждават по начина, по който разсъждава хуманиста. Колко е лесно за кажем, че една концепция човеколюбива и праведна е също така възможна. Рамките, обаче, поставени от дискурса на времето, в което тя се създава са толкова тежки, че тя е принудена да остане в света на идеите. Ето в утопията на Мор, на хубавият остров има роби. Концепция, която не може да издържи теста на времето.

Защо обаче обръщаме поглед към утопиите? Защото в основата на разбирането за хуманност и човечност е и разбирането за търсенето на най-добрият възможен обществен формат. Постоянна тема пред хуманистите е темата за равенството. Постоянна тема е подобряване на начина за разпределяне на благата и ресурсите. Постоянна тема е метозиката на създаване и налагане на +управление от всички”, управление на демоса, който контролира назначените администратори, а не обратното. Без значение в коя епоха се намираме ние ще виждаме постоянно един и същ стремеж - опити и действия за връшане на управлението в демоса откровено неуспешни. И действия за ограничаване на властта на демоса, винаги успешни, от страна на субектите, които са назначени от него в съвремения свят или, които са удорпирали управлението и в съвремения свят и в предходните етапи исторически. Дори когато демоса мисли, че е управлявал, дори тогава това е било само привидно.

И винаги, когато се е заговаряло за хуманизъм е имало достатъчно основания за това. Дали защото населението от редови граждани чувства правата си по някакъв начин погазени или заради стремеж към изравняване на естествено възникващите касти и йерархизация в обществата, която никога не е можела да бъде хоризонтална, но винаги е била вертикална. Дори по времето на една от най-успешните прояви на частичен утопизъм, времето на строежа на комунистическата идея, дори тогава има неравенство. Защото колкото и голямо да е старанието за равенство, природата е по този начин устроена, че хората семпло казано не са равни. И винаги ще съществува план на потребление за различните прослойки без значение дали той е назован по този начин или само аз го наричам така. Плана на потребление е валиден и интегриран в сърцевината на обществото и е параметър, който може да бъде назоваван по различен начин, но винаги съществува. Може да е представен като кастова принадлежност, като благородническа титла, като принадлежност към определена прослойка, група, формирование от друг характер, принадлежност към дадена организация, но то съществува. Плана на потребление не може да бъде избегнат като параметър, тъй като не се раждаме равни, не сме равни, не се развиваме по еднакъв начин и не умираме като равни. Единственото равно нещо е края.

На практика плана на потребление, вертикалната конструкция и прослояване, кореспондира най-вече на степента до която индивида може да се ползва от благата, които добива и от продоволствията, които би желал да използва. До колко са задоволени базисните му потребности и до колко му остава време за по-висши дела и стойности. От чисто наблюдателна гледна точка общество, което дава на своите граждани достатъчно продоволствия за да им остане време за неща като култура, изкуство и самоосъвършенстване са се соближили максимално до утопичната идея. И тъй като ние сме виждали такива форми можем спокойно да кажем, че сме виждали в практически план изражението на идеята за хуманизма. Но и тези общества да кръжали около него и не са били съвършени. Дори въпреки наличието на относителна свобода. Някои несъвършенства все пак показват, че човечеството може би не е готово. Доближава се, но не е готово да изгради успешен утопичен модел, който да осигури щастие на всички и основание да се чувстват така сякаш те сами управляват собствената си съдба.

Въпреки критиките към най-разнообразни форми на управление, обаче, трябва да се направи едно признание. Идеята за свободата преминава през определена еволюция в положителна посока. Или по-скоро с течение на времето демоса добива все по-изразена представа за досег със собственото си самоуправление. Дали е реално или само привидно това е ясно. Но е налична неоспорима еволяция в разбирането са собственото съществуване и роля в процесите. До такава степен, че той добива успешно представата, че се самоуправлява дори при явни показатели, че тоа не е така. Демоса има все по-дръзко мнение за собствената си роля в начина на функциониране на нещата.

И всеки следващ път, когато му се отнема част от идеята за собствената потенция, и когато излиза отново на двевен ред тя се доближава все повече до възможността да може да бъде реализирана. Дали идеята на Хуманизъм в действие е такава концепция, която може да осигури методика с практическо измерение или е само една утопична идея следва да разберем в нашия кратък, но приятен разговор. Защото и тя успеино обещава, но дали практически може да издържи на изпитанието да осигури нещата, които обещава? Това е сериозен въпрос, който явно често ще бъде насочван към тази концепция и нека го кажем както е формулирано “идеология”.


Поради своята трудна осъществимост практическият хуманизъм е изначално въпрос към разума. И затова разума постоянно търси начин да го имплементира в битието и в обществената структура, в сържавата, в конструкцията на управлението. Дали ще е на самотен остров, дали ще е в рамките на друга обществена структура в повечето случаи опитите на мислителя са да му даде не само обяснение като какво е точно това нещо хуманизъм и какви са основите за неговото съществуване, но и какви са пречките пред неговото пълно осъществяване. Представата за човешкото благоденствие обикновено е противопоставена на представата за нещата, които не са добре построени в една обществена структура. Тъкмо идеята за необходимост от коректив на вече съществуваш проблем е двигател за появата на идеализираната представа.

И ето при срещата с формулировката, че хуманизмът е новият световен ред, разумът неизбежно се спира на първият си въпрос. Не звучи ли това твърде гръмко? Защо трябва да го наричаме Нов световен ред при положение, че в момента цялото човечество тръпне в тревожно очакване да разбере какви са параметрите на новият световен ред генериран от евроатлантическата част на света. През нея, във нея, зад нея може би от дебрите на дълбоката държава, не е ли новият световен ред една огромна заплаха за старият начин на живот, който сме познавали? Дали е само заплаха или резултатът вече е налице? Едно глобализирано общество, което губи прогресивно бързо връзката със старите ценности и старият морал, на които е било преносител. Едно общество, което се съпротивлява, но е удавено в принудата тиражираните послания да са неизбежни. Най-вече подплашено от заявка, която не звучи като добро пожелание, но е заявена като директна заплаха застрашаваща самите устои на гражданското общество?

В такъв порядък извеждането на хуманизма до нивото на “нов световен ред” също двучи като заплаха макар в самото заглавие да се съдържа обещанието, че концептуално то е основано на едно човеколюбие и се стреми да осигури оптималната справедлиност. Една справедливост, към която Платон е задал вече своите въпроси. Една справедливост, която се търси на основата на това, че хората харесваха света, в който живееха. И всичко ново изглежда като идващо за да доразруши това, което са имали




Гласувай:
2



1. marana69 - и, какво..от това мила? ) панат рей.Диалектика, Шива, Еволюция, и атка..до..безкрайн осста)
25.03.2023 09:54
.....накъдето, гледаш, там, и ще пристигнеш!
/ аз, твоя дружка, Юлия..

И ето при срещата с формулировката, че хуманизмът е новият световен ред, разумът неизбежно се спира на първият си въпрос. Не звучи ли това твърде гръмко? Защо трябва да го наричаме Нов световен ред при положение, че в момента цялото човечество тръпне в тревожно очакване да разбере какви са параметрите на новият световен ред генериран от евроатлантическата част на света. През нея, във нея, зад нея може би от дебрите на дълбоката държава, не е ли новият световен ред една огромна заплаха за старият начин на живот, който сме познавали? Дали е само заплаха или резултатът вече е налице? Едно глобализирано общество, което губи прогресивно бързо връзката със старите ценности и старият морал, на които е било преносител. Едно общество, което се съпротивлява, но е удавено в принудата тиражираните послания да са неизбежни. Най-вече подплашено от заявка, която не звучи като добро пожелание, но е заявена като директна заплаха застрашаваща самите устои на гражданското общество?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: heliana
Категория: Други
Прочетен: 138430
Постинги: 105
Коментари: 105
Гласове: 273
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031