Танка е основен поетически жанр за японската литература. Формира се от японските песни за Ямато.
В късната класическа епоха е имало обичай танка да се съчинява от двама поети: единият съчинява първите 3, а другият – останалите 2 стиха. Добавяйки към тях все нови и нови 3+2 се е постигал ефектът на движение „навътре”, движение в синхрон.
Лаконичната форма на танка изисква внимателно обмисляне на всяка дума. Силната  сгъстеност заедно с неяснотата придават магически характер на поезията. Подреждането на думи е свещенодействие. Творенето е медитация.
Известен е култът на японците към писмения знак като материализирана форма на словото. И дзен идеята за „истината извън  думите”. Затова танка и хайку са поезия на алюзията. Енигми, които всеки сам за себе трябва да разгадае и дофантазира.

*
Въздиша вятър -
стъкла с ледени устни
зима целува…
Въздишката затопля
самотната ми стая.
*
Снежни прашинки 
нагоре политнаха -
вятъра гонят…
Дали вятъра гонят
или сънувам полет.
*
Откъсна се миг
и втурна се вятърът.
Погълна вика ми.
Само луната свети
безстрастно в прозореца.

да запитам..чии са тези..Енигми..мила бърболескова_

Магични слова и илюстрация.
Великолепни, изящни кратки форми,
в чиито думи са скрити силни послания
и поетична философия.
Благодаря, Валеска!