Хайку поезия – Свързана е с дълбочинното възприемане на света и живота.

Хайку е поетичен жанр, който обаче не може да се впише съвсем в дефиницията за поезия, тъй като при него отсъстват някои основни нейни характеристики. В Хайку няма рими. Няма и символизъм. То отразява живота в неговото неспирно движение и дълбока илюзорност. Много важен компонент на Хайку е ритмиката му, която го дефинира като поетична форма.

Хайку се отличава с изключително минималистично изложение. Проявява се под формата на тристишие, изградено по схема 5–7–5 срички, наречени Они. Тази схема е възможна единствено в японския език, поради неговите лингвистични особености и на практика е неприложима при останалите езици. Въпреки това, понастоящем Хайку е част от творчеството на хиляди поети далеч извън границите на Страната на Изгряващото Слънце.

В наши дни, в Япония, съществуват няколко различни течения сред Хайку поетите, които обаче се толерират взаимно. Някои от тях държат на класическата схема 5-7-5, но други я отхвърлят като ограничаваща и остаряла.

Последен тролей,
но не води до теб -
Спомен.
+++
Аз съм котката.
Ти – луната.
Срещаме се на покрива.
+++
Слънчев лъч
прободе небесата -
Укроти се луната.
+++
Караван
пътува в небето -
Луна изгрява… /Удивителна песен!/