"Ако някой погледне кланицата, в която живеем, и ми каже, че човек е благородно създание, той е слабоумен."
"Телевизионна мрежа" (1976)

„Знаем, че нещата са много зле. Всичко е с главата надолу, затова и не излизаме, седим си вкъщи, светът ни се смалява все повече. Молим се: "Нека поне вкъщи имам спокойствие, оставете ми тостера, телевизора и радиото и нищо няма да кажа." Аз няма да ви оставя на мира. Искам да се ядосате."

Да си представим свят, в който новините се контролират от конгломерати, лошият вкус е водещият стандарт, хората искат да гледат шоумени, а не журналисти, всеки и всичко се оценява на базата на рейтинги. Да си представим ли? Та това време отдавна вече е тук.

А на днешния ден преди 45 години се състои премиерата на един филм, който разглежда темата за масмедиите и публиката и който ще влезе в списъка на култовите и задължителни за гледане от всеки любител на киното ленти. „Телевизионна мрежа“ (1976) e първият мащабен проект, който не просто предлага на зрителя да надзърне в кухнята на телевизията, но сурово и мощно разобличава порочността, лъжата, преследването на печалбата и лицемерието на средствата за масова информация.

„Телевизионна мрежа“ разказва историята на водещия на новините Хауърд Бийл (Питър Финч), който разбира, че ще бъде уволнен заради нисък рейтинг. Той трябва да води още само няколко емисии. Когато обаче камерите се включват за поредното представяне на новините, Бийл обявява, че ще се самоубие в ефир при последното си предаване. Рейтингът на новините веднага се вдига, но телевизионните директори, бесни от изказването му, искат да го уволнят незабавно. Намесва се неговият приятел и шеф на новинарските емисии Макс Шумахер (Уилям Холдън), който успява да убеди директорите да оставят Бийл да си отиде достойно, като води въпросната последна емисия (без разбира се да се самоубива). Бийл обещава да не прави сцени, но когато камерите отново се включват, той започва да говори откровено и прямо за несправедливостите на телевизията и живота.“Бесен съм и повече няма да търпя“ повтаря като мантра Бийл в ефир и призовава зрителите също да изразят своя гняв. Обратът в рейтинга на новините привлича вниманието на младата продуцентка Даяна Кристенсен (Фей Дънауей), която убеждава телевизията да превърне обезумелия водещ в шоумен, а новините да преминат под шапката на „Забавни предавания“. Следва една завладяваща история за почти изгубил разсъдъка си водещ, който смело и неконтролируемо казва в ефир шокиращи истини, за непрестанната борба за високи рейтинги, за експлоатирането на човека от масмедиите и обръщането на човешкото страдание в шоу, за безскрупулността на телевизията.

Но колко далеч ще стигне медията в гоненето на рейтинги? Какво се случва, когато тя остави един водещ да казва и предрича истини пред хилядите зрители на малкия екран? Опасен ли е този сърдит пророк, изобличаващ двуличието на нашето време? Трябва ли той да бъде спрян и как? Мрачен, циничен, с известна доза сатира, филмът „Телевизионна мрежа“ не само дава шокиращ отговор на този въпрос, но и показва на кинозрителите една неприятна истина, когато става дума за телевизията и шоубизнеса – че всички ние търсим месията, който да ни насочва и да изразява негодуванието и тревогите ни, че жадуваме да видим нещо безумно, опасно, смешно, имащо силно емоционално въздействие, както и че не можем да сменим канала или да спрем телевизора, когато става дума за някаква неописуема драма. А медиите яхват тази човешка слабост и водят зрителя за носа като му прадлагат щури, глупави и изпълнени с жестокост шоута и новини. Така кумири и примери за подражание на зрителите стават хора, които са готови на всичко за слава и пари.

„Телевизионна мрежа“ е великолепен пример за кино, което по един интелигентен начин, както чрез смислените разговори между героите ни поставя очи в очи с грозните цели и приоми, използвани от медиите, но и с неприятната истина за самите нас като същества, жадни за кръв и безумни зрелища.

Режисьор на филма е Сидни Лъмет („Серпико“, „Кучешки следобед“, „Дванадесет разгневени мъже“). Главните роли се изпълняват от Питър Финч, Фей Дънауей и Уилям Холдън, като и тримата са номинирани за Оскар за най-добра роля

Беглец по острието, имаше и разказ за психар, предаващ убийство на човек онлайн, като всеки гледащ екзекуцията включва с канала си прожектор и........зрелището изпича жертвата...
"Network" e шедьовър. Класика :).
Боя се, че твърде малко зрители са разбрали посланието.

Забелязвате ли, че все по-малко се правят филми от този клас, с подобни послания и сила?!?
А времената в които живеем, не са по-розиви от тези в които са правени филми от рода на Телевизионна мрежа, Шоуто на Труман, Фирмата, Правилата на доминото...

Дали ни смятат за неспособни да разчетем посланията? Или може би приспиват сетивата ни с "зрелища" без смисъл?!?

не е драма, че ни манипулират, управялват и убиват - правили са го векове наред колкото могат

въпроса за мен е какъв е смисъла на това управление извън неговата манипулативност

иначе човек е боклук, който трябва да бъде воден и управляван - да

Множеството начини на манипулиране днес, поставят редица нравствени проблеми, които засягат цялото общество.

Зараждането на манипулативността се обяснява с психиката на тълпата. Защото не можем да отречем, че е по-лесно да се появи някой, който да ни внуши какво да мислим, какво да четем, в какво да вярваме и как да действаме, да се доверим на някого, който ще ни спести време и енергия за вземане на определено решение. Манипулацията е реално осъществима само при условие, че има обективни предпоставки за нейното разпространение, т. е. наличието на мишената, множеството, тълпата.