Какво е общото между големите градове по света? Навярно, преди всичко тълпите от хора, движещи се нанякъде улисани в своите мисли. Лицата им са съсредоточени, на тях е изписано безпокойство или замисленост.

Американският художник Джо Юрато решава да се опита да разведри хората в различни мегаполиси и да ги отвлече макар и за миг от проблемите им. Той създава колекция от дървени фигурки, които поставя на най-неочаквани места из целия град. Творецът оставя своите умалени фигурки да взаимодействат със заобикалящата ги среда, имитирайки различни действия на хората и децата, карайки минувачите да разпознават себе си или свои близки и приятели в човечетата.

Юрато не само изрязва и разкрасява своите творения, но и умело ги вписва в атмосферата на града, в който ги поставя. Често негови творби могат да бъдат видяни на стени на обществени сгради, фенери, кръстовища – изобщо там, където хората могат да ги забележат докато стоят и чакат нещо или някого.

Американецът признава, че най-голямо удоволствие му доставя неочакваността на неговото творчество. „Може да забележите мои творби, но може и просто да минете покрай тях без нищо да видите. Ако ги видите, обаче, попадате в една „отделна“  лична история“.

 

Бъдещето е днес!
Хващам се, че не забелязвам толкова много неща в ежедневието си. Че върша дейности, абсолютно машинално, без дори да имам спомен, кога точно ги свърших...
Че дори и нещо да е било пред очите ми, не го отразявам...
Понякога си мисля, че се дължи на разсеяност. А понякога точно това ми отношение може би ме спасява от "изпушване".. Полезно ли е или не?!?
Казва ли ти някой.

Седмата снимка е много изразителна! Поздрави, Вал! :)

Ако спрем за момент, ако се заслушаме в тишината и ромона на дъжда и листата, разбираме колко сме далеч от собствената си природа. Благодаря за коментара, Тонсън!

Всяка снимка е с послание... особено ми допада посланието на снимка номер по ред десет.

Незнайно защо Вал, се замислих за "Ефектът на стоте маймуни"... Ако има повече хора, които да показват красивото, да виждат и чувстват хармонията, дали?! и кога?! ще се натрупа тази критична маса, която да накара и другите да могат да я видят.Поздрави Вал!

Много ми хареса! Благодаря, че сподели с нас, Валеска! Поздрави!

Колективно съзнание, обща вибрация, която можем да създадем. Това е невъзможно, защото в днешно време прекалено много се критикуваме - себе си и другите, прекалено много сме фокусирани върху това, което не искаме, а губим целта – ТОВА, КОЕТО ИСТИНСКИ ИСКАМЕ.