В своето най-известно произведение „Държавата“ Платон пише, че музиката може да играе подкрепяща роля, но все пак трябва да бъдем много внимателни с нея, защото, ако няма думи в една песен, хората ще започнат да дават свои собствени интерпретации, емоциите ще закипят и накрая това ще има вредно влияние върху обществото. Според древногръцкия философ музиката е голяма сила, тя влияе на хората по добър и по лош начин, но понеже този начин може да е лош, трябва да бъдем внимателни с нея и да цензурираме определени видове музика.

Платон

Той казва още, че промяната в музикалните вкусове носи със себе си и социална промяна.

Имануел Кант

Правим един голям исторически скок и поглеждаме към „Критика на способността за съждение“ на Имануел Кант, в която големият европейски философ описва йерархията на изкуствата. На върха той поставя поезията, а на дъното – музиката. Обяснението – това, към което ние се стремим, е разум. В поезията, в създаването й се изисква много разум, докато при музиката се провокират емоции, в следствие на което човек може и да не е много разумен. Все пак Кант пише, че музиката е най-приятното от изкуствата.

Теодор Адорно, който е силно ляво ориентиран, е един от философите, които са много критични към определени видове музика, като напр. джаза, който той счита за продукт на американския капитализъм и който намира за пагубен и развалящ човека и неговата душа.

Никой от тримата изброени философи не отрича, че музиката има способността да ни развълнува дълбоко, но всички те виждат опасност в това. Те не казват, че тя може да ни направи по-добри, а че има потенциала да ни направи по-лоши и  способността да влие върху нашите възгледи и морал.

Теодор Адорно

 Американският писател, литературен критик и философ, роден във Франция, Джордж Стайнър, известен с фразата „Хуманитарните науки не очовечават“, също е от скептиците по отношение на способността на музиката да издига душевно хората.

Джордж Стайнър

Роден е в сравнително заможно еврейско семейство, в което се държи на образованието, на владеенето на езици. Целият живот на Стайнър е свързан с хуманитарните науки. Когато избухва Втората световна война, на семейството се налага да бяга от Франция заради произхода си и това оказва огромно въздействие върху Стайнър, който в много интервюта по-късно споделя, че е бил много натъжен да осъзнае, че страна като Германия, в която културата е силно развита и в която е създадена красивата музика на Бетовен и Шуберт, не е могла да спре влаковете към Аушвиц.

И докато в концертните зали се е свирела музиката на Шуберт, влакове са потегляли към концлагерите. Трябва да се отбележи и, че много от нацистите са имали безупречен вкус за музика – денем те били нацисти, а вечер ходели в концертните зали. Всъщност Втората световна война дава отговор на въпроса „Прави ли ни музиката по-добри човешки същества?“ и отговорът е не. Историята е пълна с примери на диктатори, обичащи музиката (напр. Сталин), на музиканти, които са ужасни като хора, но пишат или правят прекрасна музика. 

(Част 1 от лекция на полско-белгийската философка Алисия Гешчинска на тема „Прави ли ни музиката по-добри?“)