Стенописите са нещо много характерно за района на Латинска Америка. Тази традиция датира от началото на 20 век и е вдъхновена от изкуството на бащата на мексиканските стенописи, художника Диего Ривера. Всъщност рисуването и писането по стени е една художествена практика съществуваща от зората на човечеството и е форма на изразяване на твореца за състоянието на живота и нещата. В Централна Америка, в която често има политически сътресения, стенописите са използвани като протестни платна от улични художници.

В западната част на Салвадор се намира малкото кафеено градче Атако. Като цяло то не се отличава от другите кафеени градчета, в които царят спокойствие, приятелско отношение и вечно лято. И все пак има нещо, което веднага привлича вниманието на всеки посетил мястото и това е огромният брой яркоцветни стенописи, които могат да бъдат видяни навсякъде из града. Всъщност целият град е като една голяма галерия на открито като почти на всяка улица може да бъде видян някой стенопис.

Началото на уличните стенописи в Атако не е свързано нито с политика, нито със социални проблеми. Всичко започва когато завърналата се от дълъг престой в столицата Сан Салвадор Кристина Пинеда решава да изрисува стената на занаятчийското си магазинче с любопитни сини котки и така да привлече вниманието на местните и туристите към него.

Хората в Атако толкова харесват стената на Кристина, че започват и те да изрисуват фасадите на къщите и магазините си или пък цели огради.

Някои използват уменията на творци от цял Салвадор или дори и от чужбина, които са привлечени от стенописното течение в градчето. Други решават да изпробват своите собствени рисувални умения.

Като цяло стенописите в Атако празнуват живота, местните обичаи и фестивали, трудовите практики свързани с добива и обработката на кафе.

Някои от рисунките са хумористични, други изобретателни, като например стената на бар, която е като рентгенова снимка на това, което се случва вътре в бара.

Политически стенописи не са разрешени в Атако и дори се е случвало през годините кметът да нареди заличаването на такива. Все пак днес тук-там могат да бъдат видяни и стенописи на политически теми.

на мен най-много ми хареса последната снимка :).

Градче, като излязло от приказка.
Благодаря, Вал! Постовете ти са винаги интересни и всеки път научавам нещо ново. :)

За пръв път прочетох за него сега.
Виждала съм подобни картини, направени като поздравителни картички, но от теб, Вал, научавам от къде идват.
Благодаря ти!

За мен беше интересно да разбера какво сплотява жителите в това малко градче.